Козлодуй е избран заради водата. Атомната централа се нуждае от голямо количество охлаждаща вода, а Дунавът я дава целогодишно и с постоянна температура. Площадката е равнинна, близо до реката, с железопътна връзка и с малко население около нея. Първи блок е включен в мрежата през 1974 година, а след него идват още три от същия тип — ВВЕР-440, с мощност по 440 мегавата. През 1987 и 1991 година са пуснати блокове 5 и 6 от по-новия тип ВВЕР-1000.
Първите две десетилетия минават без големи спорове. Централата произвежда евтина електроенергия, захранва металургията и химията и позволява износ за съседните страни. След 1990 година обаче темата за безопасността излиза на преден план. Европейските партньори смятат четирите малки блока за остарели и за неремонтируеми до западните стандарти, а България се съгласява да ги затвори в преговорите за членство. Единици 1 и 2 спират в края на 2002 година, а 3 и 4 — в края на 2006 година.
Затварянето има две последици. Първата е загубата на мощност: близо две хиляди мегавата изчезват от системата и страната, която преди това изнасяше ток, започва да балансира по-внимателно. Втората е социалната: стотици хора в района остават без работа, а общината губи приходи. Затова още тогава се говори за компенсации, за нови мощности и за това дали решението е било техническо или политическо.