Геологията обяснява много. Планинските вериги на България са се образували при сблъсък на плочи, а с тях са се вдигнали и рудните тела. Средногорската зона — ивица от Панагюрище през Челопеч до Етрополе — е част от медно-златния пояс, който минава през Сърбия и Румъния. Родопите дават олово, цинк и сребро, а северната част на страната има находища на мед и на железни руди. Маришкият басейн е отделна история: там не са метали, а лигнитни въглища, чиято стойност е в количествата, а не в качеството.
Медта е гръбнакът на отрасъла. Най-големият производител е рудникът Асарел-Медет край Панагюрище — открит рудник с годишен добив от порядъка на десет милиона тона руда. До него работят Елаците-Мед край Етрополе и Челопеч, където медта е свързана със злато. Добитата руда се обогатява на място и напуска страната като концентрат, който се преработва в чужди комбинати — в Сърбия, в Гърция, в Китай. Печалбата от това е реална, но е далеч по-малка от печалбата от метал и от готови изделия.
Златото има своя отделна линия. Челопеч е един от малкото рудници в Европа, който произвежда златен концентрат, а компанията, която го управлява, е канадска. През 2019 година откри и рудник „Ада тепе“ край Крумовград — първият нов голям златен рудник в България от десетилетия. Този проект беше съпроводен от протести и от съдебни спорове, защото се намира близо до защитени зони и до места, свързани с тракийско наследство. Той показа, че всеки нов рудник днес се решава не само с геология, но и с обществено съгласие.