Розовата долина не е административна област, а географско понятие. Тя обхваща Казанлъшката котловина и Карловското поле, между южните склонове на Стара планина и Средна гора, на около сто и четиридесет километра дължина. Климатът е преходен, с мека зима, влажна пролет и сравнително сухо лято, а почвите са леки, песъчливи и бедни на хумус. Розата не обича богата почва — тя дава повече цвят, когато расте на по-бедна и по-дренирана земя.
Маслодайната роза идва от Изтока. Според традиционната история тя е пренесена от Персия и Сирия през османските земи и се установява около Казанлък в средата на XVII век, където намира условия, близки до родните. Дестилацията започва като занаят в малки казани, а към XIX век розовото масло вече се изнася за Франция и за германските парфюмерийни къщи. Българското масло става известно с фин аромат, който трудно се имитира.
Беритбата е най-краткият и най-важният етап. Тя започва в средата на май и трае три-четири седмици, а цветът се бере между пети и десети час сутринта, докато е отворен и още влажен. Берачите оставят листенцата в плитки кошове, а камионите ги карат до казаните същия ден, защото в топлината маслото се губи. От три до четири тона листенца излиза един килограм масло — съотношение, което обяснява цената на продукта.