Правната рамка на приватизацията се появява още през 1992 година със закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия. Той създава Приватизационна агенция за големите дружества и оставя останалите в ръцете на отрасловите министерства. Още в началото се вижда основният проблем: процесът зависи от същите ведомства, които управляват продаваните предприятия, а критериите за цена и за избор на купувач са разписани така, че оставят широка свобода на преценка.
Първите години са време на така наречената парична приватизация. Тя включва продажби на търг, конкурси и най-вече покупки от трудовите колективи и от управителите. Тези сделки имат своите основания — хората, които познават производството, получават шанс да го продължат. Но те създават и модел, при който цената се плаща на части, инвестиционните ангажименти не се изпълняват, а активите се разпродават, преди заводът да заработи. До 1995 година приватизираните предприятия са малцинство.
Затова се пристъпва към масова приватизация. Народното събрание приема програмата в края на 1995 година, а на 8 януари 1996 година започва продажбата на ваучерни книжки. Гражданите получават права срещу символична сума, а в схемата се включват около 2,8 милиона души. Правата се внасят в инвестиционни приватизационни фондове, защото отделният човек не може сам да управлява дял в завод. Така се появяват десетки фондове, които бързо се превръщат в собственици на стотици дружества.