Българската представа за съня е смесица от селска традиция и индустриална дисциплина. В селото вечерта е свършвала рано, защото е нямало ток и работата е започвала с изгрева. В социалистическия град смените стават норма, а нощните дежурства — част от професионалния престиж. Днес към това се добавя гъвкавото работно време на технологичния сектор, което звучи като свобода, но често означава работа до късно и сутрешни срещи с часови разлики. Резултатът е график, който не е нито селски, нито индустриален, а просто непрекъснато разместван.
Физиологията на съня се управлява от два механизма. Първият е натрупването на аденозин — вещество, което расте, докато сме будни, и създава усещането за сънливост. Вторият е циркадният ритъм, вътрешен часовник с период около двайсет и четири часа, който се настройва главно от светлината. Сутрешната светлина изтегля часовника напред, вечерната го забавя. Затова телефонът в леглото действа двойно: той отлага съня и измества ритъма към по-късно лягане и по-късно ставане. Проблемът не е синята светлина сама по себе си, а фактът, че екранът държи човека буден и ангажиран точно когато тялото се готви за сън.
Нощта има архитектура. Първите два цикъла съдържат най-много дълбок сън, който е свързан с физическото възстановяване, растежа и имунната функция. Във втората половина расте делът на фазата с бързи движения на очите, свързана с емоционалната обработка и консолидирането на паметта. Затова и двата вида съкращаване са различни: ако човек става в пет, за да тренира, губи предимно фазата с бързи движения; ако ляга в два след екран, губи дълбокия сън. Изследванията с постоянно наблюдение показват, че и двата режима влошават настроението на следващия ден, но по различен начин.