Избираш си храна в непознат град, по тъмно, след дълъг път. Нямаш време да проверяваш, нямаш данни, но трябва да решиш. Мозъкът ти прави нещо умно: използва бързо правило — мястото, което изглежда по-оживено, е по-вероятно да е добро. Това не е логика, а приближение, и в повечето случаи работи. Проблемът идва, когато същата машина за приближения се използва в ситуация, в която цената на грешката е висока и в която данните всъщност са налични. Затова добрите решения често идват от процедура, а не от по-силно напрягане.
Когнитивните изкривявания не са глупост и не са дефект на характера. Те са цената на бързината. Мозъкът пести усилие, защото вниманието е ограничено, и затова използва евристики — кратки правила, които дават добър отговор достатъчно често. Те са се появили в среда, различна от нашата, и затова понякога се провалят системно, а не случайно. Системно означава, че грешката е предвидима и че може да се компенсира с процедура. Затова изкривяванията се коригират по-добре с правила, отколкото с воля.
Има няколко, които се срещат постоянно. Ние търсим информация, която потвърждава мнението ни, и пренебрегваме обратната. Помним ярките и емоционални събития по-добре от статистически по-важните. Оценяваме вероятността по това колко лесно си представяме нещо. Смятаме, че другите виждат света както ние, и затова обясняваме поведението им с характер, а своето — с обстоятелства. Всяко от тези неща е полезно в ежедневието и скъпо в решение, което изисква точност. Полезно е да се пита кое от тях работи в конкретния случай.