Шумът е най-старият замърсител и най-трудно забележимият. Във въздуха има прах, който може да се види, във водата — цвят, а шумът не оставя следа. Затова и десетилетия наред градските планове го третираха като неудобство, а не като здравен фактор. Промяната дойде с измерванията: когато изследователите започнаха да сравняват квартали по нива на шум с болничните регистри, се оказа, че разликата се вижда и в статистиката на сърдечно-съдовите заболявания.
Мерната единица е децибел и тя е логаритмична. Това означава, че увеличение с десет децибела не е малко повече шум, а десет пъти по-висока звукова енергия. Разговор на метър е около 60 децибела, натоварен булевард — 75 до 80, а строителна площадка може да мине и 90. Причината числата да изглеждат скромни е, че ухото е изключително чувствително: разликата между спокойна улица и булевард се усеща като огромна, макар таблицата да показва двайсет единици.
В София основните източници са три. Първият е пътният трафик — не само заради броя коли, а заради начина на шофиране, спиранията и тръгванията по светофарите, които произвеждат нискочестотни удари. Вторият е релсовият транспорт: трамваите и метрото на открито дават характерен тътен, който се предава през сградите. Третият е строителството, което е сезонно, но концентрирано и често започва в ранните часове. Към тях се добавят климатици, вентилации и заведения, чиито нива са ниски, но постоянни. Летището има значение за източните квартали, но то е ограничено по време и по територия.