Градът е най-големият социален експеримент в човешката история и той продължава всеки ден. Повече от половината хора на планетата живеят в градове, а в България градското население е около три четвърти от общото. Плътността променя всичко наведнъж: колко души срещаме, колко време прекарваме в път, колко тишина имаме и колко лесно можем да се скрием. Екологичната психология изучава точно това — как физическата среда променя вниманието, настроението и поведението, без човек дори да го забележи.
Още през 1970 година Стенли Милграм описва градския живот като непрекъснато претоварване с дразнители. Улицата предлага стотици стимули в секунда и човек несъзнателно започва да ги филтрира: не поглежда всеки, не отговаря на всяко обръщение, не спира при всеки шум. Тази пестеливост на вниманието е разумна, но има цена. Хората в града по-често подминават непознат в нужда, реагират по-рязко и се оплакват повече от умора. Важно уточнение: гъстотата на населението сама по себе си не е проблем. Проблемът е усещането за претъпканост — когато човек няма контрол върху това колко хора и колко шум има около него. Един апартамент в центъра може да е по-спокоен от общежитие в покрайнините, ако имаш своя стая и затваряща се врата.
Най-силните данни идват от епидемиологията. Мета-анализът на Пен и колеги от 2010 година, обхващащ десетки изследвания в Европа, оценява с около 21 на сто по-висок риск от тревожни разстройства и с около 39 на сто по-висок риск от разстройства на настроението при градските жители. Числата изглеждат драматично, но изследователите са внимателни: разликата може да идва от самото място, а може и от това кои хора се озовават там. Хора с влошено здраве по-често се местят близо до болница и до работа, а младите и самотните се стичат към големия град по причини, които нямат нищо общо със средата. Има и трети фактор — бедността, която в града е по-видима и по-скъпа.