Фредерик Херцберг провежда през 50-те години на XX век интервюта с инженери и счетоводители, в които пита какво ги прави доволни и какво — недоволни от работата. Отговорите се разделят на две групи, които почти не се застъпват. Заплатата, условията на труд, сигурността и политиката на фирмата са „хигиенни“ фактори: тяхната липса предизвиква силно недоволство, но доброто им състояние не създава удовлетворение, а само премахва недоволството. Признанието, отговорността, самата работа и възможността за развитие са мотиватори — те вдигат ангажираността.
Теорията за самодетерминацията на Деси и Райън дава по-дълбоко обяснение. Три нужди стоят в основата: автономия, компетентност и свързаност. Служител, който не решава как да свърши задачата си, губи интерес дори при добра заплата. Служител, който не вижда, че се учи, се изчерпва. Свързаността обяснява защо хората остават в екип, в който имат приятел, дори когато другаде плащат повече. Външните награди не са враг, но когато са единственият инструмент, те изместват вътрешния интерес — същият механизъм, който Деси вижда при студентите с пъзелите.
Моделът на характеристиките на работата на Хакман и Олдам описва какво точно прави една задача мотивираща. Пет елемента: разнообразие на уменията, идентичност на задачата (виждаш ли крайния резултат), значимост (има ли значение за някого), автономия и обратна връзка. Тези пет водят до три психологически състояния — усещане за смисъл, отговорност за резултата и знание какво се случва. Работа, която е раздробена на безкрайни повторения без видим резултат, може да бъде добре платена и пак да изтощава.