През 2023 година линията на бедност в България е 637,92 лева средномесечно на лице от домакинство. Под нея живеят 20,6% от населението — около 1,32 милиона души, един от най-високите дялове в Европейския съюз. Сред работещите на възраст 18–64 години рискът е 11,7%, тоест бедността не е само въпрос на безработица. При децата делът е значително по-висок, а различията между София и малките общини в Северозападна България са огромни. Тези числа описват доходи, но не и какво се случва в главата на човек, който избира между тока и лекарствата.
Сендхил Мулайнатан и Елдар Шафир наричат това състояние „недостиг“. В поредица изследвания те показват, че когато хората мислят за пари, които им липсват, те се представят по-зле на задачи, измерващи внимание и логика. Едно от най-известните наблюдения е при фермери на захарна тръстика в Индия: същите хора се справят значително по-добре на когнитивни тестове след прибиране на реколтата, когато са по-богати, отколкото преди нея. Разликата е в рамките на няколко седмици и при един и същ човек. Бедността не прави хората по-глупави; тя заема част от умствения капацитет.
Оттук следват модели на поведение, които отвън изглеждат нелогични. Бърз кредит за 300 лева, който след година струва двойно. Покупка на дребно, защото няма пари за едро. Пропусната вноска, която носи лихва и такси. Пропуснат профилактичен преглед, който по-късно става скъпо лечение. Всяко от тези решения е разумно в момента, в който се взема, защото е взето под натиск, с ограничена информация и без резерв за грешка. Икономистите наричат това „данък върху бедността“ — по-висока цена за същото нещо.