Страхът е реакция на конкретна заплаха и има ясна функция: той мобилизира тялото и помага да се избегне опасност. Тревожността е същото усещане, но насочено към бъдеще, което може и да не се случи, и без ясен край. Нормална е, когато е краткотрайна и пропорционална. Става разстройство, когато продължава месеци, когато води до избягване и когато пречи на училище, приятелства и сън. Световната здравна организация оценява, че около един на седем подрастващи на възраст 10–19 години живее с психично разстройство, а тревожните разстройства са сред най-честите.
Юношеският мозък обяснява част от уязвимостта. Системата за откриване на заплаха, в която централна роля има амигдалата, реагира силно още в ранна възраст. Префронталната кора, която преценява вероятности, потиска импулси и планира, узрява последна — процесът продължава до средата на двадесетте години. Затова тийнейджърът има силен сигнал за опасност и слаба спирачка за него. Добавя се и биологичното изместване на съня: в пубертета заспиването се измества напред и недостигът на сън усилва тревожността.
Социалната чувствителност е втората част от картината. На 13–16 години мнението на връстниците има тежест, сравнима с тази на възнаграждение, а изключването се преживява като болка, не като метафора. Българският училищен календар добавя своите поводи: външното оценяване в IV и VII клас, балът за гимназия, държавните зрелостни изпити, публичните класации и състезанията. Към това се прибавят социалните мрежи, в които всеки изглежда по-успял, по-красив и по-зает от този, който гледа.