Мотивацията не е черта, която детето има или няма. Тя е резултат от взаимодействие между очакване за успех и стойност на задачата. Ако ученикът вярва, че колкото и да се старае, няма да успее, интересът му изчезва независимо от това колко е умен. Ако задачата не е свързана с нищо, което цени, усилието не си заслужава. Моделът на очакване и стойност, развит от Жаклин Екълс и Алън Уигфийлд, обяснява защо едни деца учат усилено по един предмет и не поглеждат друг — не защото са различни хора, а защото изчислението при тях е различно.
Вътрешната и външната мотивация не са просто две степени на едно и също нещо. Едуард Деси провежда още през 1971 година експеримент със студенти, които решават пъзели. Едната група получава пари за всяко решение, другата — нищо. След като плащането спира, платените студенти оставят пъзелите по-бързо и играят с тях по-малко в свободното си време. Външната награда беше изместила интереса, който вече е съществувал. Деси и Ричард Райън доразвиват това в теорията за самодетерминацията: вътрешната мотивация се поддържа от автономия, компетентност и свързаност.
Българската шестобална система е свързана с две неща едновременно: оценка на знанието и оценка на човека. Шестицата се превръща в семейна идентичност, а след VII клас балът от външното оценяване и оценките определят в коя гимназия влиза детето. За родителите това е рационален натиск — те знаят, че училището определя следващите десет години. За детето обаче посланието е различно: че стойността му се измерва с число, което се променя всеки срок.