Самотата и самотността не са едно и също. Самотата е фактическо състояние — човек живее сам, работи сам, прекарва деня без други хора. Самотността е усещане за недостиг на връзка и може да се появи и в пълна стая, и в семейство. Психологът Джон Качопо я описва като сигнал, подобен на глада: тя не е присъда за характера, а съобщение, че нещо липсва, и затова е полезна, докато не се превърне в постоянно състояние.
Българската статистика показва колко разпространена е фактическата самота. Над една трета от домакинствата в страната са от един човек, а в много малки населени места живеят предимно възрастни. Обезлюдяването не е равномерно: има области, в които делът на самотните домакинства е особено висок, защото младите са заминали, а къщите са останали. Преброяването отчита и стотици населени места без постоянно население.
Емиграцията засилва този процес. Когато децата работят в чужбина, родителите остават сами — понякога с внуци, понякога без никого. Така се създават транснационални семейства, в които връзката се поддържа по телефона и чрез пари, а не чрез ежедневно присъствие. Възрастните хора в такива семейства често казват, че не са самотни, защото децата се обаждат; но обаждането не замества човек, който да донесе хляб, когато човекът е болен.