Суеверието е вяра, че между две събития има причинна връзка, без да има механизъм, който да я обясни. То не е същото като религията, макар да използва нейни думи и обреди, и не е същото като науката, макар понякога да звучи като правило. Разликата е, че религията има система от вярвания и институция, а суеверието е разпръснато — то живее в навици, изрази и дребни действия, които човек извършва, без да ги мисли.
Психологията отдавна се интересува от механизма. През 1948 година Бъръс Скинър публикува изследване, в което гълъби в клетка получават храна на случайни интервали. Много от птиците започват да повтарят движението, което са правили точно преди храната — въртене, кълване, люлеене, — сякаш то я е докарало. Поведението се затвърждава, без връзката да съществува. Това е прост модел на това, което хората правят, когато ритуалът съвпадне с резултат.
Вторият механизъм е илюзорната корелация, описана от Лорън Чапман и Джийн Чапман през 1967 година. Хората забелязват съвпаденията, които потвърждават очакването им, и не помнят тези, които го опровергават. Ако човек вярва, че черната котка носи нещастие, той ще запомни случая, в който след котка е имало проблем, и ще забрави десетките случаи, в които не е имало нищо. Така вярата се самопотвърждава, без да е нужна измама.