Социалното доверие е представата, че другите хора по принцип не са враждебни и че непознатият може да бъде третиран като партньор, а не като заплаха. Изследователите различават генерализирано доверие — към непознати по принцип — от конкретно, насочено към семейство, приятели, колеги и институции. Първото се измерва с един въпрос: „Може ли да се вярва на повечето хора?“, а второто — с въпроси за отделни групи и организации.
Защо това има значение? Доверието намалява разходите за сделки. Когато хората очакват, че другата страна ще изпълни договора, не е нужно всеки път да се плаща адвокат, гарант или посредник. Робърт Пътнам показа това с изследване на Италия през 1993 година: в северните области, където има повече граждански сдружения и взаимно доверие, институциите работят по-добре, отколкото на юг. Джеймс Коулман описва същото като „социален капитал“ — ресурс, който се създава в отношения и може да бъде използван.
Измерването има ограничения. Отговорът на въпроса за доверието зависи от превода, от културата на разговора и от това дали човекът смята, че въпросът е за него, или за държавата. В някои страни хората отговарят по-охотно утвърдително, защото така е прието в разговора, в други — обратно. Затова сравнението между държави е полезно, но не бива да се чете като точна мярка за „национална душа“.