Поколението е конструкт, а не биологична единица. Още през 1928 година Карл Манхайм пише за „проблема на поколенията“ и обръща внимание, че общият опит се формира от исторически събития, а не от годината на раждане. Популярната схема идва по-късно — с книгата „Поколения“ на Уилям Щраус и Нийл Хоув от 1991 година, която описва цикли от по 20–25 години. Оттам тя влиза в маркетинга и в заглавията на статии, където служи за етикетиране на вкусове и навици.
В България периодизацията има собствен смисъл. Има поколение, израсло в държавата преди 1944 година, има поколение, социализирано в социализма, има „поколение на прехода“ — родените в края на осемдесетте и през деветдесетте, чиито родители са преживели инфлацията и безработицата. Има и най-новото, което израства с отворени граници и с възможност да работи където и да е в Европейския съюз. Тези граници не съвпадат точно с маркетинговите „X“, „Y“ и „Z“.
Демографската промяна е по-силна от всеки етикет. През 1989 година в България са се родили над 110 хиляди деца, а днес — под 60 хиляди годишно. Населението е намаляло от близо 9 милиона до около 6,5 милиона по преброяването през 2021 година. Училищата се затварят, селата остаряват, а конкуренцията за работа в малките градове изчезва заедно с работните места.