Гурбетът е стара практика, а не последица от 1989 година. През XIX век мъже от Балкана напускат дома си за сезонна работа в Румъния, Сърбия, Влашко и Османската империя. Те работят като градинари, зидари, дърводелци и търговци, живеят пестеливо и изпращат пари на семейството. Думата „гурбет“ идва от турски и означава отсъствие от родното място; в българския тя носи и оттенък на дълг, а не на бягство. Печалбарството създава мрежи от познати в чужбина, които по-късно улесняват и по-голямата миграция.
Първата голяма вълна след 1989 година е принудителна. Кампанията за смяна на имената на българските турци, започнала през 1984 година, завършва с масово изселване през лятото на 1989 година — близо 360 хиляди души напускат страната за няколко месеца. Тази вълна не е икономическа и показва, че миграцията може да бъде предизвикана от политика, а не от пазар.
Икономическата миграция от деветдесетте има друга логика. Хората заминават, когато работата изчезва и когато инфлацията изяжда доходите. Гърция и Испания приемат българи в строителството, селското стопанство и туризма, Италия — в грижата за възрастни хора, Германия — в строителството и услугите. Много от първите години са в сивата икономика, без договор и без осигуровки, което прави хората зависими от работодателя и уязвими при конфликт.