През 1989 и 1990 година очакванията са големи. Политическата промяна изглежда бърза: оставката на Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, кръглата маса, първите свободни избори през юни 1990 година, новата конституция през юли 1991 година. Хората си представят, че след като се сменят правилата, ще се сменят и условията. Икономиката обаче не се управлява с конституция и първите години показват точно това.
Икономическият шок идва наведнъж. Либерализацията на цените от февруари 1991 година освобождава цените, но не създава стоки, а инфлацията същата година се измерва в стотици проценти. Разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ през 1991 година отнема на предприятията традиционните пазари, а производството пада рязко. Държавните фирми губят субсидии и клиенти, а с тях и способността да плащат заплати навреме.
Най-тежкият момент е 1996–1997 година. Финансовите пирамиди от 1994–1995 година вече са изгорили спестяванията на много домакинства, а през 1996 година избухва банкова криза: редица банки фалират и хората осъзнават, че парите им не са защитени. Инфлацията се ускорява, доходите се топят, а зимата на 1997 година изкарва хората на улицата. Парламентът е обсаден, властта се сменя с предсрочни избори, а на 1 юли 1997 година е въведен валутен борд с фиксиран курс 1000 лева за една германска марка. През 1999 година следва деноминация в съотношение 1000 към 1.