Научните общества са най-старата форма на организирана наука. Преди университетите да се превърнат в изследователски центрове, именно дружествата събират хората, които се занимават с една област, плащат печатницата и уреждат споровете за приоритет. Тази роля остава, макар днес да изглежда скромна: обществото не може да наеме професор, но може да му даде аудитория.
Българското физико-математическо дружество е основано през февруари 1898 година, само няколко години след като математиката и физиката се отделят като самостоятелни университетски дисциплини. То издава списание, организира събрания и се грижи за училищното преподаване. През 1950 година е закрито, а дейността му е поета от отделни съюзи — на математиците и на физиците, които и днес продължават традицията. Двете организации продължават тази традиция и днес.
Археологическото дружество от 1901 година показва друга връзка — с църквата и с държавата. Основано по инициатива на Светия синод, то събира учени, които работят по старини, и настоява за закон за паметниците. Това е пример как професионално сдружение се превръща в политически играч, защото без неговото становище държавата не знае какво да прави с разкопките. Дружеството пази и паметта на дисциплината.