Научният музей се различава от художествения по това, че неговите обекти са данни. Един препариран гризач не е просто рядкост; той има етикет с място, дата, колектор и определение, а понякога и тъканна проба за генетичен анализ. Без този етикет обектът е сувенир, а с него става свидетелство. Затова основната работа в един природонаучен музей се върши в хранилището, а не в залата.
Националният природонаучен музей при БАН е основан през 1889 година и произлиза от колекцията на княз Фердинанд, който събира пеперуди, птици и бозайници. Днес той пази над един милион екземпляра, подредени в петнадесет зали на четири етажа, и е най-богатият музей от този вид на Балканите. Но по-важното е, че е и научен институт: там работят систематици, които описват нови видове и преглеждат стари колекции.
Колекцията има три функции, които рядко се разбират от публиката. Първата е справочна: типовете са образците, по които видът е описан веднъж завинаги, и всеки бъдещ таксоном трябва да ги види. Втората е историческа: старите етикети показват къде и кога е имало даден вид, което е безценно при изследване на промените. Третата е генетична: от тъкани, събрани преди десетилетия, може да се извлече ДНК.