Етиката в науката не е украшение към метода, а условие за самия метод. Изследването има смисъл, защото друг човек може да го провери и да го използва. Ако данните са измислени, ако текстът е откраднат, ако неудобният резултат е скрит, тази верига се къса. Затова научната общност наказва не само лъжата, а и нейните по-меки форми: подбор на данни, красиво закръгляне, избирателно цитиране. Без доверие никой не цитира и не надгражда.
Трите основни нарушения имат ясни определения. Фабрикуването е създаване на данни, които никога не са съществували. Фалшифицирането е промяна, изтриване или подмяна на реални данни, включително премахване на неудобни измервания. Плагиатството е използване на чужда формулировка, структура или идея без признание. И трите могат да изглеждат дребни в един абзац и да бъдат фатални за цяла дисциплина.
Изследванията с хора са най-регулираната област, защото историята на медицината съдържа експерименти без съгласие. Нюрнбергският кодекс от 1947 година формулира доброволното съгласие като абсолютно изискване. Декларацията от Хелзинки от 1964 година добавя независима етична проверка на протокола. Докладът от Белмонт от 1979 година дава три принципа — уважение към личността, полза и справедливост — които и днес се цитират в етичните комисии. Тези три документа оформят рамката, по която днес работят комисиите.