Разликата между време и климат е първото, което трябва да се разбере, преди да се спори за климата. Времето е състоянието на атмосферата на едно място в един момент: температура, налягане, вятър, валеж. Климатът е разпределението на тези състояния за дълъг период — средни стойности, но също и честота на екстремумите. Затова климатологът не пита „вали ли днес“, а „колко често вали така и как се променя тази честота“. Това разграничение е първата стъпка към всяко разбиране.
Тридесетгодишните норми на Световната метеорологична организация са компромис между стабилност и актуалност. По-дълъг период дава по-надеждна статистика, но описва свят, който вече се е променил. Нормите се обновяват, а с тях се променят и заглавията: „над нормата“ днес означава друго, отколкото през 1980 година. Това не е манипулация, а признание, че базата за сравнение остарява.
Българската метеорологична мрежа има рядко предимство — непрекъснатост. Софийската станция започва инструментални наблюдения през 1887 година, а през 1890 година става централна. Още тогава Спас Вацов настоява за еднакви уреди и инструкции, защото без стандарт данните от различните градове не се сравняват. Тази ранна стандартизация е причината днес да имаме редове, които могат да се използват за анализ на тенденции.