Експедицията е лаборатория, която се мести. Тя изисква разрешения, транспорт, храна, гориво и уреди, които издържат на студ, вятър и солена вода. Логистиката изглежда второстепенна, докато не се окаже, че именно от нея зависи дали един сезон ще даде данни или само снимки.
В края на XIX век теренната работа се организира от дружества, не от държавата. Българското природоизпитателно дружество е създадено през 1896 година, а уставът му е утвърден през 1898 година. Членовете му правят екскурзии из страната, събират растения, насекоми и минерали, водят бележки и така се раждат първите системни колекции, върху които по-късно стъпват университетите.
По време на Първата световна война науката става част от държавната политика. През лятото на 1916 година Главният щаб на армията организира Научната експедиция в Македония и Поморавието, за която главна заслуга има началникът на щаба генерал Константин Жостов. Мисията е научно-разузнавателна: учени събират етнографски, езикови, исторически и географски данни в новоосвободените земи, а целта е и научна, и политическа, защото резултатите трябва да послужат при бъдещи мирни преговори.
През есента на 1916 година започва и Научната експедиция в Добруджа, която продължава и през 1917 година. През ноември 1916 година Стефан Недев представя доклад, който става основа за по-нататъшната работа; в предварителните проучвания участват етнографите Стефан Костов и Антон Стоилов, а по-късно е назначен и археологът-етнограф Любомир Попов. На 14 март 1917 година Главният щаб сключва споразумение с организацията „Добруджа“ за комплексно проучване. Северна Добруджа остава под кондоминиум на Централните сили, а експедицията трябва да даде аргументи за българските претенции.