Българската ботаника започва с учители. Иван Урумов е роден на 10 май 1856 година в Ловеч, учи в Ловеч, Габрово и в класическа гимназия в Писек, Чехия, следва естествени науки във Виена и завършва ботаника в Хайделберг. Дипломата му остава без докторска защита заради материални затруднения, но това не му пречи да стане един от най-влиятелните български естественици на XIX век.
След завръщането си Урумов преподава четиридесет години в Ловеч, Габрово, Русе и Търново и е училищен инспектор. Той пише първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия и системно изследва флората, като събира образци от непознати на науката видове. По негова инициатива десетки учители започват да събират растения — мрежа от наблюдения, която съществува преди да има институция, която да я координира.
Името му остава в латинската номенклатура. Урумовото лале (Tulipa urumoffii) е описано от австрийския ботаник Август фон Хайек и наречено на откривателя си; освен жълто, то се среща в България и с червени цветове. С неговото име са и урумов лопен, урумов окситропис, урумов кривец, урумов равнец и урумов карамфил.
Следващото поколение влиза в университета. Николай Андреев Стоянов е роден на 9 ноември 1883 година в Гродно, в семейството на българския политик Андрей Стоянов. Учи в Белосток, следва в Киев, участва в студентски протести, арестуван е, лежи в Бутирския затвор и е заточен; бяга три пъти, докато с чужд паспорт пристига в Русе и на 1 януари 1909 година — в София.