България лежи върху Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, където Африканската плоча бавно притиска Евразия. Натискът не се разпределя равномерно: той излиза на повърхността през няколко активни разлома, а между тях земята може да е спокойна с десетилетия. Затова картата на земетресенията не съвпада с картата на планините, а с картата на разломите.
Най-силното огнище е Крупнишко-Кресненското, по долината на Струма. На 4 април 1904 година там става земетресение, което и до днес се приема за най-разрушителното на днешна българска територия след началото на сеизмологичните наблюдения. Епицентърът е край село Крупник, в началото на Кресненския пролом, тогава в Османската империя. Загиват над 200 души, в Горна Джумая са сринати над сто къщи, казармата и болницата, а ландшафтът се променя. Районът е смятан за огнището с най-висок енергиен потенциал в страната.
Оценките за магнитуда на Крупнишкото земетресение се различават в отделните каталози — от около 6,8 до по-високи стойности — и точно тук се вижда защо една цифра не стига. Магнитудът измерва енергията в огнището, а интензивността по скалата на Меркали описва какво е усетил човек и какво е оцеляло. За инженера втората мярка е по-важна.