Българската химия има две лица — университетското и промишленото. Първото се оформя около Софийския университет, където в началото на XX век се преподават обща, органична и физическа химия по немски учебници. Второто расте от нуждите на държавата: контрол на храни, води, минерали и етерични масла. Между двете стои фигурата на Асен Златаров, който преподава физикохимия и биохимия, пише учебници и популярни книги и настоява, че науката трябва да говори на обществото на разбираем език.
Името на Златаров днес носят университетът в Бургас и Институтът по физикохимия при БАН. Този институт е добър пример как една тясна тема се превръща в национална компетентност: изследвания на повърхности, на адсорбция, на катализа и на електродни процеси. В същата посока работи и електрохимичната школа около Евгений Будевски, чиито изследвания на електроотлагане на метали и на монокристални слоеве намират приложение в батерии, покрития и сензори.
Най-разпознаваемият български принос в химията обаче не е лабораторен, а земеделски. Розовото масло се произвежда в Казанлъшката долина и около Карлово от сорт, който в литературата се нарича Rosa damascena. Технологията е проста на вид и трудна на практика: розовите листенца се берат рано сутрин, дестилират се същия ден с водна пара, а добивът е изключително нисък — тонове цвят дават килограми масло. Затова цената му е висока, а качеството зависи от времето на бране, от водата и от начина на дестилация.