Българската академия на науките не е създадена с държавен указ и не е започнала като изследователски център. На 12 октомври 1869 година, 30 септември по стар стил, в Браила, в дома на Варвара Хаджи Велева, група български търговци, учители и книжовници основават Българско книжовно дружество. Градът е избран, защото там живее голяма и заможна българска колония, която финансира училища, вестници и книги. Първата задача е скромна: да се издава списание, да се събират ръкописи и да се подпомагат ученици, които учат в чужбина.
Първите десетилетия минават в издателска работа, в събиране на дарения и в спорове за езика и правописа. Членовете живеят в Румъния, Русия, Османската империя и рядко се събират на едно място. След Освобождението центърът се измества: през 1878 година седалището е прехвърлено в София, където новата държава дава на дружеството сграда, субсидия и обществена тежест. През 1911 година то получава името Българска академия на науките, с което влиза в кръга на националните академии на Европа.
Решителната промяна идва след Втората световна война. След 1944 година академията е преустроена по съветски образец: престава да бъде дружество на почетни членове и се превръща в държавна организация с институти, лаборатории, щатни учени и годишни планове. Тази реформа дава на изследванията пари, сгради и кадри, каквито преди войната не съществуват. Същевременно тя обвързва науката с политическата система и с тематики, избирани отвън, а не от самите изследователи.