Думата „съдба“ идва от „съдя“ и означава това, което е отсъдено — присъда, произнесена от някого, а не сляпа случайност. „Късмет“ е заемка от турски, от kısmet, и означава дял, пай, част от общото. Двете думи не са взаимозаменяеми: съдбата е присъда за цял живот, късметът е количество, което може да бъде голямо или малко и което може да се изчерпи. До тях стоят „писано“, „наречено“ и „орис“ — и трите сочат, че бъдещето не е открито поле, а вече записан текст.
Записвачите са орисниците, наричани още наречници, урисници или судженници. Това са три жени, които според вярването идват на третата нощ след раждането и „наричат“ детето — кога ще се ожени, с какво ще се занимава, колко ще живее, какво ще го сполети. За тях се оставя хляб, сол и вино на масата, стаята се оставя отворена, а никой не бива да ги види, защото срещата с тях е опасна. В някои варианти те идват на третия ден, а не в третата нощ — обичаят е разпространен широко, но подробностите се различават по области.
В приказките тази присъда рядко се приема пасивно. Героят дочува какво са казали орисниците, опитва се да го избегне, тръгва на път, сменя името си, укрива се. Понякога успява да отложи или да промени част от казаното — например когато една от трите жени е по-добра и добавя към присъдата смекчение. Но напълно да отмени написаното не му се удава. Това е важна подробност: народният разказ не учи на пълно подчинение, а на ограничено въздействие върху собствената съдба.