Народният календар е преди всичко работен календар, а обредността е привързана към стопанския ритъм. Годината се дели на два големи дяла. От Гергьовден, 6 май, до Димитровден, 26 октомври, е времето на полската работа, на пашата, на гурбета и на договорите за служба. От Димитровден до Гергьовден е зимният дял — домашен, занаятчийски, време за женитби и за обреди вкъщи. Тази граница е практическа: на Димитровден се прибират овчарите, разплащат се ратаите и се затваря стопанската година.
Върху стопанската рамка се наслагва църковният календар. Част от празниците са на фиксирана дата — Коледа, Йордановден, Гергьовден, Димитровден. Друга част се движат с Великден: Сирни заговезни, Лазаровден, Цветница, Великден, Спасовден. Заради това народният календар не е подреден списък, а две припокриващи се мрежи — едната от светци и пости, другата от сеитба, жътва и прибиране. Когато двете съвпаднат, празникът получава двойна сила.
Зимният цикъл започва на Бъдни вечер, 24 декември. Трапезата е постна, с нечетен брой ястия, на масата се слага бъдник — дъбово дърво, което гори през нощта, а слама под масата напомня за раждането в обора. След полунощ тръгват коледарите: група млади мъже, облечени празнично, с геги и торби, водени от станеник. Те влизат в дома, пеят песен, съобразена със стопанина — за берекет, за женитба на момата, за здраве на децата, — и получават дар: брашно, месо, вино, пари. Песента не е поздравление, а наричане: с нея се казва какво трябва да се случи.