Преводът на философски текст не е само езикова работа. Когато едно понятие влезе в нов език, то променя не само речника, но и начина, по който читателят мисли. Българската философска култура се е формирала до голяма степен именно в преводи: първо през немски и руски посредници, после — все по-често — направо от старогръцки. Затова историята на превода е и история на българските понятия.
В началото на двадесети век тази работа е била и издателска. Иван Георгов създава поредица, в която българският читател получава истории на философията и преводи на основни текстове. В Габрово Философско-математичното общество издава на български „Душата на човека“ от Йоханес Ремке. Тези книги са скъпи и редки, но те създават навика да се чете първоизточник, а не само учебник. Това е бавна, но решаваща промяна в културата.
Александър Милев е пример за класическа филология, поставена в служба на философията. Роден през 1904 година в Годеч, той завършва богословие и класическа филология, преподава латински и старогръцки в Софийския университет и превежда от двата езика. Негов е преводът на Платоновата „Държавата“, издаден в „Диалози“, том трети, и преиздаден през 1981 година. Превел е „Илиада“ в съавторство с Блага Димитрова, както и „Възхвала на глупостта“ от Еразъм.