Психологията идва в България през философията и педагогиката. До края на деветнадесети век тя се преподава като дял от философските курсове, а нейните въпроси — за паметта, волята, усещанията — се обсъждат с понятията на старата метафизика. Промяната започва, когато българи заминават да учат при Вилхелм Вунд в Лайпциг, където от 1879 година работи първата лаборатория по експериментална психология.
Никола Алексиев е роден през 1877 година в Габрово, в семейство на лекари. Завършва гимназия във Велико Търново и заминава за Париж да учи инженерство, но поради здравословни причини прекъсва. После се озовава в Лайпциг, където слуша философия, естествени науки и литература, а психология изучава при Вунд. Това е решаващо: българският студент получава достъп до най-новата лабораторна традиция и се връща с идеята да я пренесе у дома.
През 1906 година, по покана на Петър Нейков, друг ученик на Вунд, Алексиев започва работа в Софийския университет. Там основава първата българска лаборатория по експериментална психология. Лабораторията е малка, но има ясна програма: опити с уреди за измерване на време, за показване на стимули и за регистриране на отговори. Методът е интроспекция, подкрепена с измерване — човекът описва какво вижда, а апаратът отчита колко бързо реагира.