Името „Софийска философска школа“ днес означава кръг, а не институция. Той се събира около катедрата по философия в Софийския университет и около списание „Философски преглед“, което Димитър Михалчев основава през 1929 година и редактира до 1943-та. В него излизат над седемдесет книжки, а повече от сто и петдесет автори — философи, филолози, историци, поети — публикуват статии, рецензии и преводи. Школата няма устав и списък на членове; тя съществува чрез общите си въпроси и чрез един редактор, който държи високо качеството.
Институционалната основа е по-стара от името. Философията присъства във Висшето училище още от създаването му през 1888 година, а първата катедра се нарича „Философия и педагогия“. Разделението на философия и история на философията идва по-късно, заедно със специализацията на преподавателите. Иван Георгов оглавява историята на философията от 1888 до 1934 година, а Михалчев се връща от Германия с ясна програма и с рядката за онова време увереност, че може да я осъществи.
Програмата може да се опише в няколко изречения. Философията трябва да бъде наука, а не светоглед и не публицистика. Нейният предмет са всеобщите форми и отношения, които предхождат всяко конкретно знание. Логиката и теорията на познанието имат приоритет, защото без тях нито една наука не може да обоснове собствените си твърдения. Етиката и естетиката също са възможни, но само ако приемат същата строгост и се откажат от морализаторство.