Димитър Благоев е роден през 1856 година в село Загоричани, Костурско, учи в Цариград и в Одеса, а после в Санкт Петербург, където попада в кръга на руските революционни народници и се запознава с произведенията на Маркс и Енгелс. През 1885 година е арестуван и изгонен от Русия, връща се в България и започва работа като учител, но истинското му поприще е публицистиката. Той основава списание „Съвременен показалец“, вестник „Работник“ и по-късно списание „Ново време“, които се превръщат в трибуна на новото учение.
Неговото място в историята на българската мисъл е свързано с две неща: превода и организацията. Той прави първия български превод на първия том на „Капиталът“ и така въвежда в езика цял пласт понятия, които дотогава не са съществували — принадена стойност, стоково производство, класа, експлоатация. През 1891 година на конгрес на връх Бузлуджа е основана Българската социалдемократическа партия, а Благоев става неин основен теоретик и редактор. Партията няма голяма численост, но има нещо, което другите нямат: ясна доктрина и дисциплина.
Философски Благоев е ортодоксален марксист. Той приема, че битието определя съзнанието, че икономическата структура на обществото обяснява неговата политика, право и култура, и че историята се движи от противоречието между производителни сили и производствени отношения. Класовата борба не е морален избор, а обективен процес; социализмът не е идеал, който трябва да бъде измислен, а резултат, който трябва да бъде извоюван. Оттук следва и неговата етика: моралът е класов. Това, което е добро за работническата класа, е добро; онова, което служи на буржоазията, е лошо, дори когато е облечено в общи думи за човечност и справедливост.