В началото на 1996 година българската икономика вече е в тежко състояние. Предприятията работят на загуба, банките кредитират свързани фирми, а държавата отлага структурните реформи. Приватизацията напредва бавно, а големите държавни дружества натрупват дългове към банките и към бюджета. Външният дълг ограничава достъпа до нови кредити, а валутните резерви намаляват. Правителството на Жан Виденов управлява от 1995 година и разчита на административни мерки вместо на пазарни реформи. През 1995 година курсът е около 70 лева за долар, но стабилността се крепи на изкуствени мерки, а не на производство и износ. Инвестициите са малки, а сивият сектор расте.
През 1996 година системата се разпада. Фалират големи банки, сред които „Агробизнесбанк“ и „Минералбанк“, а влоговете на гражданите са блокирани. Междубанковият пазар спира да работи, а доверието в лева изчезва. Хората купуват валута и стоки, а търговците вдигат цените ежедневно. Банковата криза се превръща в платежна криза: предприятията не могат да плащат на доставчици, а бюджетът — на учители и лекари. Държавата отговаря с краткосрочни заеми и с опити да удържи курса, но резервите не стигат.
Инфлацията за 1996 година надхвърля 300 процента, а курсът на долара минава 1000 лева в края на годината. През февруари 1997 година той достига около 3000 лева. Заплатите и пенсиите се обезценяват за седмици, а средната заплата в долари пада до ниски стойности. Недостигът на хляб, захар, горива и лекарства става ежедневие, а пред магазините се редят опашки. Спестяванията на много семейства се стопяват, а доверието в институциите пада до минимум.