На 10 ноември 1989 година пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия приема оставката на Тодор Живков. Той е ръководил страната от 1954 година и е символ на системата, която вече не може да реши икономическите си проблеми. Натискът идва от няколко посоки: задълженията към западни кредитори, недостигът на стоки, екологичните протести в Русе и София, изселването на стотици хиляди турци и промените в Съветския съюз. В самото ръководство също има група, която иска смяна на курса.
В следващите дни Петър Младенов поема държавните постове, а на 17 ноември Народното събрание освобождава Живков и от председателството на Държавния съвет. Новото ръководство обещава реформи и изразява съжаление за изселването на турците, но част от старите кадри остават на постовете си. На 7 декември 1989 година е учреден Съюзът на демократичните сили, който обединява независими организации, екологични движения и неформални групи. Митингите в София и други градове стават ежеседмични, а независимият печат се появява бързо.
През януари 1990 година парламентът отменя конституционната разпоредба за ръководната роля на партията. Започва Кръглата маса между властта и опозицията, която договаря правилата за прехода: свободни избори, нови медии и промени в конституцията. Споразумението не предвижда лустрация и оставя старата администрация на местата ѝ. Част от решенията остават само на хартия, но те задават рамката за следващите години. Паралелно се създават нови партии и движения, включително Движението за права и свободи, което представлява главно турското малцинство.