На 9 септември 1944 година военни части и въоръжени отряди на Отечествения фронт заемат министерствата, радиостанцията, пощата и ключови сгради в София. Правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта поема правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. В същия ден България обявява война на Германия. Превратът е подготвен с участието на офицери, партизани и политически лидери, а съветските войски вече са в Североизточна България и напредват към столицата. В много градове местните комитети поемат властта без съпротива, а арестите на представители на старата администрация започват още същия ден.
На 28 октомври 1944 година е подписано Московското примирие между България и съюзниците. То поставя страната под контрола на Съюзническата контролна комисия, изисква разоръжаване на германските части, връщане на окупираните територии и участие във войната срещу Германия. Българската армия воюва в Югославия, Унгария и Австрия и дава около 30 хиляди убити и ранени. Мирният договор е подписан едва на 10 февруари 1947 година в Париж, след дълги преговори за границите и репарациите. До тогава страната остава под съюзнически контрол и с ограничен суверенитет.
Политическите промени следват бързо. Народният съд, създаден в края на 1944 година, съди министри, регенти и висши служители от периода 1941–1944 година. Присъдите са тежки: хиляди са осъдени, стотици — на смърт, а имуществото им е конфискувано. Тримата регенти са екзекутирани на 1 февруари 1945 година. Съдът е и правосъден, и политически акт, защото променя баланса на силите в полза на комунистическата партия и отстранява възможни съперници. Част от обвиненията са основателни, но процедурата е бърза и защитата — ограничена.