Войната започва през август 1914 година и веднага поставя България в центъра на балканската политика. Страната има силна армия, добри позиции и териториални искания — Македония, Южна Добруджа, Западните покрайнини. Правителството на Васил Радославов обявява неутралитет и започва да търгува с двата блока. Антантата може да предложи малко, защото трябва да убеди Сърбия и Гърция, а Централните сили обещават чужди територии без колебание. Общественото мнение е разделено: част от политиците искат съюз с Антантата, други — с Германия, а трети — въоръжен неутралитет до изгоден момент.
През 1915 година положението се променя. Германия постига успехи на изток, а десантът при Галиполи се проваля. На 6 септември България подписва тайна конвенция с Германия и военна конвенция, които гарантират помощ, оръжие и териториални придобивки. На 15 септември е обявена мобилизация, а на 14 октомври България обявява война на Сърбия. Българските армии настъпват към Ниш и Скопие, срещат слаба съпротива и до края на ноември окупират Македония и Косово. Сръбската армия се оттегля към Албания и към Солунския фронт, а българските части излизат на албанската граница.
През 1916 година войната стига до Добруджа. Румъния влиза на страната на Антантата през август, а на 1 септември България ѝ обявява война. Българските части, подкрепени от германски и турски войски, превземат Тутракан на 6 септември и Добрич, а до края на годината заемат Южна Добруджа и част от Северна. На Македонския фронт боевете при Каймакчалан през септември 1916 година са сред най-кръвопролитните за българската армия, а върхът е превзет и изгубен няколко пъти. През същата година България получава и втора фронтова линия, която изисква нови попълнения.