Стефан Стамболов е роден през 1854 година в Търново, в семейство на занаятчия. Учи в родния си град, а после заминава за Одеса, където се запознава с руските революционни среди. Връща се в България и се включва в националноосвободителното движение: участва в подготовката на въстанието от 1875 година, а през 1876 година е войвода на чета в Търновско. След разгрома емигрира в Румъния и е осъден задочно на смърт от османски съд. Пътят му към политиката започва от училището и от революционните кръжоци, а не от държавна служба.
След Освобождението той се връща и бързо се издига. През 1879 година е депутат в Учредителното събрание, а по-късно става един от най-влиятелните политици в Либералната партия. През 1884 година е избран за председател на Народното събрание. Той е добър оратор, знае как се управлява процедура и не се страхува от конфликт. През 1885 година подкрепя Съединението и участва в организацията на отбраната, макар ролята му във войната да е политическа, а не военна. Той е от поколението, което вярва, че политиката е продължение на революцията с други средства, и това обяснява както енергията, така и жестокостта му.
През август 1886 година, след преврата срещу княза, Стамболов поема инициативата. Той организира контрапреврат, връща Александър в София, а след абдикацията му оглавява регентския съвет. В страната има две силни фракции — русофили и русофоби, армията е разединена, а Великите сили наблюдават. Стамболов управлява твърдо, разбива заговорите и през юли 1887 година осигурява избора на Фердинанд. През същата година става министър-председател и остава на поста седем години.