Подготовката започва след поредица неуспехи. През 1875 г. пламва въстанието в Херцеговина, след което Сърбия и Османската империя се сблъскват на бойното поле; българските опити за бунт също свършват със скорошен провал. Водачите в Румъния преценяват, че трябва да се опита отново с по-добра организация, и разпределят земята на окръзи, всеки с апостол. Задължението на всеки апостол е да изгради комитети, да набави оръжие и да подготви хората. Липсва обаче време, а средствата са още по-оскъдни; освен това властта разполага с доносници. Идеята е въстанието да започне на няколко места едновременно, за да не може армията да го потуши на части.
Четири революционни окръга — Търновски, Сливенски, Пловдивски и Софийски — покриват страната, всеки с апостоли, комитети и собствена каса. Георги Бенковски отговаря за Пловдивския окръг, Стоян Заимов и Георги Измирлиев работят в Търновския, Иларион Драгостинов — в Сливенския. Пушките са малко и остарели, средствата се събират като дарения, а на много места липсва човек, който да поведе селяните. Затова силни огнища има основно в Средногорието и на места в Тракия, докато другаде бунтът остава самотен.
Датата е избрана прибързано. Първоначалният план предвижда началото по-късно, но след като властите разкриват част от подготовката, апостолите решават да действат веднага. На 20 април 1876 година по стар стил Тодор Каблешков пише в Копривщица писмо до Панагюрище, в което съобщава, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв. Писмото става символ на решението, взето без достатъчно време за подготовка, но и на готовността да се действа, когато изборът е между въстание и арест.