Скрипторият е място с ясна организация. Единият приготвя пергамента или хартията, втори изписва текста, трети прави заставките и инициалите, а четвърти сверява преписа с оригинала. Грешките се поправят на полето, а на края на книгата понякога се оставя запис кой я е поръчал и кога е завършена. Тези записки помагат на историка, защото пазят имена, места и години. Средновековната книга е скъпо удоволствие — евангелският кодекс може да излезе колкото дом, тъй като пергаментът се прави от кожа и отнема месеци работа.
Преславската школа се появява в последните десетилетия на IX век и разчита пряко на подкрепата на двореца. В нея се превеждат гръцки богословски книги, пишат се собствени съчинения и се изработва единен правопис. Йоан Екзарх в „Шестоднев“ свързва библейското повествование с античната наука за природата, а Константин Преславски подрежда азбуката в стихотворната „Азбучна молитва“. При Климент и Наум в Охрид акцентът е друг — там се подготвят свещеници и се преписват служебни книги за младата църква.
Оцелелите най-ранни ръкописи покриват различни жанрове. „Зографското евангелие“ е писано с глаголица и днес се пази в манастира „Зограф“ на Атон. „Асеманиевото евангелие“ е глаголическо и днес е във Ватикана. „Саввината книга“ съдържа евангелски четива, а „Супрасълският сборник“ е най-големият запазен старобългарски сборник — с жития, проповеди и поучения. Запазването им е въпрос на случайност и често е ставало извън страната, поради което днес те се смятат за общо наследство на православните славяни.