Османците влизат в Европа като съюзници в междуособиците на Византия. През 1352 г. те получават крепостта Чимпе на Галиполския полуостров, а през 1354 г. завземат Галиполи. Земетресенията и слабостта на византийската отбрана им помагат. През 1360-те те превземат Одрин и го правят своя столица, а след това настъпват към Тракия, Македония и България. Балканските държави не успяват да се обединят, защото всяка от тях има свои династични и териториални интереси.
На 26 септември 1371 г. при Черномен, на река Марица, османската армия разбива войските на сръбските владетели Вълкашин и Углеша. Победата е толкова пълна, че отваря пътя към вътрешността на Балканите. Българските земи са разделени на няколко държави: Търновското царство на Иван Шишман, Видинското на Иван Срацимир и Добруджанското деспотство. След 1371 г. Търново става османски васал — плаща данък и дава войски, но запазва вътрешно управление за известно време.
През 80-те години османците завземат София и крепостите по пътя към Дунав. През 1389 г. битката на Косово поле слага край на сръбската съпротива. След това Търновското царство остава почти самостоятелно само по име. През 1393 г. османската армия обсажда Търново; след няколкомесечна обсада градът пада на 17 юли. Патриарх Евтимий е заточен, а българската патриаршия е унищожена. Цар Иван Шишман загива през 1395 г.