Богомилството възниква в условия на обществено неравенство. X век заварва държавата уморена от войни, докато църквата трупа земя, доходи и влияние. От другата страна стоят селянинът с данък и десятък и висшето духовенство, което живее в града и държи връзки с болярските родове. При такива условия думите, че богатството идва от злото, падат на подготвена почва. Поп Богомил не е самотен фанатик, а говорител на широко недоволство; дуалистични движения съществуват на Балканите и преди него.
Учението има ясна логика. Щом видимият свят е дело на злото, тогава тялото, храната, постройките и обредите са белязани от същия произход. Затова иконите и кръстовете се отхвърлят — те са вещи, а не знаци на духа. По същата логика отпадат кръщението с вода, причастието с хляб и вино и бракът като църковно тайнство. Богомилите не приемат и почитането на мощи, на светци и на Богородица в църковната форма, която познават. Те четат Новия завет, но отхвърлят Стария, защото според тях неговият Бог е създателят на видимия свят, а не върховното добро.
Движението има две степени. Обикновените вярващи остават в света, работят и слушат проповедта; „съвършените“ се отказват от брак, месо, вино и собственост и стават учители. Тази структура позволява движението да расте, без да изисква от всеки пълно оттегляне. „Съвършените“ пътуват, проповядват и се ползват с уважение, защото живеят точно според учението — нещо, което не винаги може да се каже за духовенството.