Симеон е роден около 864–865 г. като син на Борис I. Получава образование в Константинопол, където учи при византийски учители и усвоява гръцки език и дворцов етикет. След това приема монашество, вероятно в манастир в Константинопол, и се подготвя за църковна кариера. През 888 г. Борис се отказва от властта и оставя трона на по-големия си син Владимир, а Симеон остава в манастир. Когато Владимир се връща към езичеството, Борис го сваля и през 893 г. съборът в Преслав утвърждава Симеон за владетел.
Съборът от 893 г. взема и второ важно решение: богослужението да се води на славянски, а гръцките духовници да бъдат отстранени. Климент Охридски е изпратен като епископ в Дрембица, а Наум остава в Преслав, после се мести в Охрид. Столицата се пренася от Плиска в Преслав — по-удобен за контрол и за строеж. Симеон приема титлата „цар“, която българските владетели използват, за да се поставят наравно с византийския император. Това е политическа програма, не само дума.
Първата война със Византия започва през 894 г. заради търговските права: империята премества българските търговци от Константинопол в Солун, което удря българската търговия. Симеон напада Тракия, а Византия привлича унгарците и ги пуска срещу българските земи от север. Симеон отговаря с печенегите и ги насочва срещу унгарците, а през 896 г. разбива византийската армия при Булгарофигон. Мирът връща търговските права и утвърждава българското влияние в Тракия; империята плаща годишен данък и признава, че преговаря с равен владетел, а не с бунтовник.