Крум поема властта около 803 г. в момент, когато Аварският каганат се разпада под ударите на франките. Той се възползва от вакуума и разширява държавата на запад до Тиса, а на юг — към Тракия. През 805 г. българските войски вече контролират земите на бившата аварска граница, а границата му достига до Тиса и Средния Дунав. Тези кампании му дават плячка, хора и опит в управлението на разнородни територии. Вътрешно той укрепва властта си за сметка на старите аристократични родове.
През 809 г. Крум превзема Сердика — град, който контролира пътя между Дунав и Егейско море. През 811 г. император Никифор I навлиза в България, превзема Плиска и изгаря двореца. Крум първо предлага мир, но Никифор отказва. На 26 юли 811 г. българските войски устройват засада във Върбишкия проход: византийската армия е обкръжена и унищожена, а императорът загива. Според Теофан Крум наредил от черепа на Никифор да се направи чаша — жест, който показва и триумф, и назидание.
През 812 г. Крум превзема Девелт и преселва населението му на север от Дунав. През 813 г. Лъв V събира нова армия, но на 22 юни при Версиникия българите печелят голяма победа. Крум стига до стените на Константинопол, изгаря предградията и разполага лагер. Византийците започват преговори, но организират опит за убийство на владетеля при среща; Крум се спасява и опустошава околностите. Обсадата на града така и не се състои. След победите Крум завзема крепости в Тракия и преселва част от населението на север от Дунав — практика, с която отслабва византийската граница и си осигурява работна ръка.