Римското завладяване на Балканите не е една война, а поредица от кампании. През 29–28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас, консул и роднина на Август, преминава през земите на мизите и стига до Дунав, като разбива съпротивата на местните племена. Още тогава долнодунавските земи стават военна зона под пряката власт на императора. Тракийското царство остава клиентска държава още половин век: царете му получават римско гражданство и титли, но плащат данък и дават войски. През 46 г. сл. Хр., след смъртта на последния цар, Клавдий превръща Тракия в провинция.
Мизия носи името на тракийското племе мизи и обхваща земите от Сава и Дрина до Черно море, на юг до Стара планина. Нейната столица е Виминациум, а гарнизоните са разположени по Дунав. Легионите са постоянни: I Италийски в Нове, V Македонски в Ескус, XI Клавдиев в Доростор. Флотът — Classis Flavia Moesica — патрулира реката и превозва войски. Пътят по южния бряг свързва крепостите, а разклонения водят към вътрешността. Тази граница е най-важната отбранителна линия на империята на Балканите.
През 86 г. Домициан разделя Мизия на Горна и Долна заради войните с даките. Горна Мизия с център Виминациум пази подходите към Панония и рудните области, а Долна Мизия с център Марцианополис — делтата на Дунав и черноморското крайбрежие. Градовете растат около лагерите: Рациария и Ескус получават статут на колонии, Никополис ад Иструм е основан от Траян, а по крайбрежието Одесос, Дионисополис и Томи запазват гръцкия си характер.