Траките влизат в писмената история чрез чужди очи. Омир ги споменава като съюзници на Троя, а Херодот пише, че след индийците те са най-многобройният народ на света. Тези свидетелства идват от гърци, които живеят по крайбрежието и търгуват с вътрешността, и затова описват траките ту като съседи, ту като заплаха. Собствена историография траките не оставят. За тяхната култура съдим по археология, по изображения върху съдове и по имена, запазени в гръцки и латински текстове.
Политическата им история е история на обединения и разпадания. Одриското царство, създадено в началото на V век пр. Хр. от Терес I, достига сила при сина му Ситалк, който през 431 г. пр. Хр. повежда голяма войска срещу Македония и стига до Халкидика. След него царството се раздробява между наследници, а Котис I се опитва да го събере отново с династични бракове и договори с Атина. Властта на царя зависи от лоялността на племенните вождове, а не от администрация, и затова центърът постоянно се мести.
През 342 г. пр. Хр. Филип II Македонски завладява вътрешността и поставя гарнизони; основаването на Филипополис е част от тази политика. След Александър тракийските земи стават поле на борба между диадохите и местните владетели, а през III в. пр. Хр. на юг се настаняват келтите. Рим настъпва от запад: след битката при Пидна през 168 г. пр. Хр. Македония е провинция, а тракийските царе запазват властта си като клиенти на Рим. Едва през 46 г. сл. Хр. Клавдий превръща Тракия в провинция.