България е страна на собствениците. Около 85% от домакинствата живеят в собствени жилища — един от най-високите дялове в Европейския съюз, където средното е значително по-ниско. Причината е историческа. Приватизацията на жилищата след 1989 г. прехвърли голяма част от държавния и общинския фонд на живеещите в тях срещу символична цена, а останалите хора купиха по време на инфлационните години, когато имотът беше единственото надеждно спестяване. Така се създаде общество, в което наемът е временно състояние, а собствеността — норма.
Наемният пазар остана малък и слабо регулиран. В големите градове има наеми за студенти и за млади специалисти, но договорите често са устни, а правата на наемателя са слабо защитени. Собственикът може да вдигне цената или да поиска имота обратно с кратко предизвестие, а наемателят няма лесен начин да се защити. Затова мнозина предпочитат да купят, дори когато кредитът е по-скъп от наема — собствеността дава сигурност, която пазарът не предлага.
За тези, които купуват с кредит, пътят минава през ипотека. Банката оценява имота, проверява доходите и кредитната история и предлага кредит, обезпечен с жилището. От 2024 г. Българската народна банка задава граници за съотношението между кредита и стойността на имота и за тежестта на месечната вноска спрямо дохода. Мерките имат за цел да ограничат риска, когато цените са високи, а лихвите се променят. Лихвата може да е фиксирана за няколко години и след това да стане променлива, обвързана с междубанковия пазар, което прави вноската непредвидима в дългосрочен план.