Представи си, че застанеш на граничен пункт и подадеш паспорт. Служителят го поглежда, сверява с база, удря печат и те пуска. В този момент се случват три неща едновременно и нито едно от тях не е очевидно. Някой твърди, че има право да решава кой влиза. Някой друг е записал, че съществуваш. И някой трети е готов да използва сила, ако не се съгласиш. Държавата е точно това пресичане на три неща — не знаме, не химн, не сграда с колони.
Класическото определение иска три елемента: територия, население и суверенна власт. Територията е ясна — има граници, дори когато някой ги оспорва. Население има всяка общност. Трудното е третото. Макс Вебер го формулира така: държавата е организацията, която има монопол върху легитимното използване на физическа сила на дадена територия. Всяка дума в това изречение е важна, особено „монопол“ и „легитимно“.
Монополът означава, че няма друг, който законно да те накаже или защити. Ако съседът има своя въоръжена група, ако кварталът плаща на свой „шеф“, ако фирмата има частна охрана, която се държи като полиция — монополът е разкъсан. Тогава на територията има власт, но не една, а няколко, и те се конкурират. Разликата между държава и банда не е в насилието, а в това кой го прилага по правила и кой го продава на търг.