Всеки месец от заплатата ти изчезва една част, която никога не виждаш, и още една, която виждаш като добавка към цената на всеки хляб. Първата е пряк данък, втората — косвен. И двете отиват в обща каса, от която се плащат неща, които никой сам не може да си купи: път, съд, армия, училище, чиста вода, епидемиолог. Данъкът не е наказание за работа. Той е цената на това да съществува обща инфраструктура.
Защо пазарът не прави тези неща сам? Защото има стоки, при които не можеш да изключиш онзи, който не плаща. Ако улицата е осветена, светлината стига и до този, който не е платил тока. Ако армията отбранява границата, тя отбранява и него. Икономистите ги наричат публични блага и добавят още един признак: ползването от един човек не намалява ползата за друг. При такива стоки доброволното плащане се разпада — всеки чака другия.
Това е проблемът на безплатния пътник и той не е морален, а структурен. Разумни хора, всеки от които иска улицата да е осветена, ще се държат така, че улицата да остане тъмна. Затова държавата не пита, а облага. И тук идва първата голяма разлика между видовете данъци. Прекият данък е върху дохода или имуществото и е видим. Косвеният е в цената и е невидим — ДДС, акциз, мито. Акцизът върху горивото например е данък, който плащаш, без да го забележиш, и той е съизмерим с цената на горивото.