Защитата на потребителя в България е уредена със Закон за защита на потребителите, приет през 2005 г., и с редица европейски регламенти и директиви, които страната прилага като член на Европейския съюз. Логиката на този закон е различна от общото гражданско право: той изхожда от презумпцията, че търговецът знае повече и има повече ресурси, затова носи по-голяма тежест. Потребителят не е просто страна по договор, а по-слабата страна, която законът пази.
Първото право е правото на информация. Преди покупка човек трябва да знае кой е търговецът, каква е крайната цена с всички данъци и такси, какви са условията за доставка и за връщане. Промоциите имат свои правила: обявената „стара“ цена трябва да е реалната цена, на която стоката е продавана преди това, а не измислена цифра, зачертана за ефект. Нелоялните практики — подвеждаща реклама, фалшиви отзиви, натиск за бързо решение — са забранени, макар да е трудно да се докажат.
Второто право е отказът при покупка от разстояние. При поръчка по интернет, по телефон или от каталог потребителят има 14 дни да се откаже без да посочва причина и да получи парите си обратно. Има изключения: стоки, изработени по поръчка, бързо развалящи се продукти, отворени хигиенни артикули, дигитално съдържание, което вече е изтеглено. Търговецът трябва да информира за това право; ако не го направи, срокът се удължава. Правилото съществува, за да компенсира факта, че онлайн купувачът не е видял стоката.